Съвременна история на Южна Америка

Президентите на държавите-членки на UNASUR на Втората бразилска среща на 23 май 2008 г.

В началото на 20 век трите най-богати южноамерикански държави: Аржентина, Бразилия и Чили, бързо започват голяма и скъпа надпревара във военноморското въоръжаване, която е катализирана от въвеждането на новия тип боен кораб (дреднаута). В един момент от надпреварата аржентинското правителство похарчва една пета от целия си годишен бюджет само за два кораба, на цена, която не включва последващите разходи за услуги, които например за бразилските кораби достигат 60% от стойността на първоначалната покупка.

След средата на 20 век континентът се превръща в бойно поле на Студената война. Някои от демократично избраните правителства на: Аржентина, Бразилия, Чили, Уругвай и Парагвай са свалени от власт и заменени от военни диктатури през (1960-те и 1970-те години). За ограничаване на опозицията техните правителства задържат десетки хиляди политически затворници, много от които са измъчвани или убити, често с международни координирани действия на две или повече диктатури. Те поставят собствените си действия в доктрината на САЩ за Студената война за националната сигурност, срещу вътрешна подривна дейност. От икономическа гледна точка диктатурите започват прехода към неолибералните икономически политики.

Аржентина и Великобритания водят Фолклендската война през 1982 г. През 1980-те и 1990-те години Перу страда от вътрешен конфликт. В Колумбия също има подобен конфликт, макар и понастоящем уталожен, който започва през 1964 г. със създаването на марксистката партизанска група FARC-EP и след това включва няколко нелегални въоръжени групи с лява идеология, както и частни армии на наркобарони. Много от тях вече не съществуват, като е останала само малка част от ELN, заедно с по-силната, но също намалена значително FARC. Тези леви групи контрабандират наркотици от Колумбия за финансиране на техните операции, но също използват и отвличания, бомбени атентати, противопехотни мини и убийства като оръжия за сплашване.

Революционните движения и десни военни диктатури са обичайни след Втората световна война, но от 1980-те години насам на континента широко се разпространява вълна на демократизация и демократични управления. Въпреки това обвиненията в корупция са все още много чести, и няколко страни са застигнати от кризи, които довеждат до оставката на правителствата им, въпреки че в повечето случаи те се дължат на масовите граждански протести.

Международната задлъжнялост се превръща в тежък проблем за страните от континента в края на 1980-те, а някои страни, макар че имат силни демокрации, все още не са развили политически институции, способни да се справят с подобни кризи, без да прибягнат към нетрадиционни икономически политики. Показателен е примерът на Аржентина с икономическата криза в началото на 21 век. През последните години на 20 и първите години на 21 век се наблюдава развитие на регионалната интеграция със създаването на чисто южноамерикански институции като Андската общност, Меркосур и UNASUR. За отбелязване е, че с избора на Уго Чавес във Венецуела през 1998 г. в региона започва така нареченият „розов прилив“ – процесът на избирането на леви и левоцентристки правителства в повечето страни от района, с изключение на Гвиана, Перу и Колумбия.