Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови

Характеристика

Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови е британска задморска територия, съставена от о. Южна Джорджия, Южните Сандвичеви острови, скалите Шаг и скалите Кларк. По площ 4066 km2 територията е малко по-голяма от американския щат Род Айлънд или от испанския остров Майорка, но нейната 200-милна Изключителна икономическа зона е два пъти по-голяма от британската и обхваща 1,4 млн. Южноджорджийската морска зона, както и другите антарктически води под национална юрисдикция като зоните на Кергелен, Буве и Хърд и Макдоналд, се стопанисват съобразно изискванията на Конвенцията за опазване на антарктическите морски живи ресурси.

Снимка на знаме

История

Островът е открит през 1675 г. от английският търговец Антъни де ла Рош, а през януари 1775 г. за първи път е бил изследван и картиран от знаменития английски мореплавател Джеймс Кук, който го наименува в чест на тогавашния английски монарх. През декември 1819 г. югозападното крайбрежие е картирано от руската антарктическа експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев.

През 18 и 19 в. на острова са пребивавали британски и американски ловци на тюлени и китове, които основават няколко селища. В началото на 20 в. на острова са докарани северни елени, коита подивели и се размножили, застрашавайки екосистемата на острова при отсъствието на хищници, като опасли до дъно тундровата растителност. През 2012 г. Великобритания се обръща за помощ към норвежки специалисти за помощ при отстрела на повече от 3000 подивели северни елени.

В момента на острова има само едно селище Грютвикен, в което поктоянно живеят 23 човека, а сезонно и целогодишно работят научни станции, като през лятото броят им нараства до 50 човека. От 1982 до 2001 г. на острова пребивава британски военен гарнизон. Бившите китобойни бази се реставрират в качеството си на туристически забележителности, а в Грютвикен има музей на Южна Джорджия. На острова по негова желание е погребан видния английски антарктически изследовател Ърнест Шакълтън.

През януари и февруари 1775 г. знаменитият английски мореплавател Джеймс Кук открива високи, стръмни и планински брегове, които наименува Земя Сандвич в чест на първия лорд на Британското Адмиралтейство. През януари 1820 г. руската антарктическа експедиция, възглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев изследва района на островите и доказва, че откритата от Кук Земя Сандвич са отделни острови, като Белингсхаузен запазва имената им дадени от неговия велик предшественик, а именно: островите Кандълмас, Уиндикейшън, Сандърс, Монтагю, Бристол, Кук и Туле. Останалите 4 острова са открити от руската експедиция и са наименувани Завадовски, Лесков, Високи и Белингсхаузен.

Снимка на герб

География

Общата площ на островите е 310 кв.км и се простират от север на юг на протежение от 410 km от 56°18’ до 59°27’ ю.ш.

Изградени са основно от млади вулканични породи. Целият архипелаг е разположен покрай Южносандвичевата подводна падина,явяват се част от Южноатлантическия хребет и са в силно сеизмична зона с действащи вулкани. Максимална височина връх Белинда-1372 m, разположен на остров Монтагю. Релефът е планински и постоянно са покрити със снегове и ледове. Климатът е субантарктичен. Времето е постоянно облачно с чести валежи и постоянни ветрове. Почти целогодишно температурата на въздуха е около 0°С. Абсолютен максимум 17,7°С, абсолютен минимум -29,8°С. От средата на май до края на ноември островите са обкръжени от дрейфуващи ледове. Основната растителност са мъхове и лищеи. По бреговете им гнездят големи колонии от птици, в т.ч. пингвини и има леговища на тюлени и морски слонове.

Територия на Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови