Доколумбова епоха на Южна Америка

Първата част на книгата „Хроника на Перу“ от Сиес де Леон

Най-ранните известни човешки селища в Южна Америка, и Америка като цяло, са на културата Валдивия – по югозападния бряг на Еквадор.

Една от най-ранните известни цивилизации на континента е Норте Чико, на централното перуанско крайбрежие. Въпреки че е култура отпреди откриването и обработката на керамиката тя е датирана (около 3000 години пр.н.е.), монументалната архитектура на Норте Чико може да се сравнява с пирамидите на Древен Египет. Управляващата класа създава търговска мрежа и развито земеделие. Следващата хронологично култура е Чавин – развила се (около 900 г. пр.н.е.) според някои оценки и археологически находки. Артефактите са намерени на място, наречено Чавин де Уантар в съвременно Перу, на височина от 3 177 m. Чавинската цивилизация просъществува до 300 г. пр.н.е.

По крайбрежието на днешно Перу, около началото на първото хилядолетие от новата ера, се развиват културите Моче (100 – 700 г., по северното крайбрежие на Перу), Паракас и Наска (400 – 800 г.) – с централизирани държави с постоянна войска, развивайки селско стопанство чрез напояване и нови стилове на керамичното изкуство. В Алтиплано и Тиуанако в Боливия (100 г. пр.н.е. – 1200 г.) се развива голяма търговска мрежа, основаваща се на религия.

Около 7 век и Тиуанако, и културата Уари (600 – 1200 г., Централно и Северно Перу) разширяват влиянието си върху андския регион, налагайки урбанизацията на Уари и религиозната иконография на Тиуанако.

Основната култура по земите на съвременна Колумбия е Чибча. Тя създава конфедерация от много кланове, които имат развита търговска мрежа помежду си. Чибчите са златари и фермери.

Други важни доколумбови култури са: Каняри (в южен централен Еквадор), империята Чиму (1300 – 1470 г. обхваща северното крайбрежие на Перу), Чачапоя и Аймара (1000 – 1450 г.обхваща Боливия и южно Перу).

Разполагайки столицата си в големия град Куско, цивилизацията на инките доминира в района на Андите от 1438 г. до 1533 г. Известна като „земята на четирите области“ на кечуа, тази цивилизация е силно обособена и високоразвита. Управлението на инките се разпростира над близо сто езикови или етнически общности, от 9 до 14 милиона души, свързани с пътна система от двадесет и пет хиляди километра. Градовете им се състоят от много нива и са построени с прецизно и несравнимо каменоделство върху планински терен. Поради особеностите на този терен, като форма на обработка на земята силно се развива терасираното земеделие.