Чили

Характеристика

Чили, официално Република Чили, e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Една от двете страни в Южна Америка, заедно с Еквадор, е, които не граничат с Бразилия.

Съществуват много теории относно произхода на думата „Чили“ (Chile). Една от тях насочва вниманието към приликата между долината Аконкагуа и долината Касма в Перу, където имало град и долина на име Chili. Според други теории Чили може да е наследило името си от думата chilli в езика на индианците Мапуче, означаващо „там, където свършва земята“ или „най-дълбоката точка на Земята“, или от езика на Aymara, на който tchili означава „сняг“. Друга възможност според изследователите е Чили да носи името си от cheele-cheele – звук, чрез който Мапуче имитирали повика на птица. Испанските конкистадори чули това име от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу, наричали себе си „хората от Чили“.

Снимка на знаме

История

Преди около 10 000 години имигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно.

През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Фернандо Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток.

През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540–41). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро, които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.

Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.

През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.

В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20 век страната приема редица аржентински либерали.

Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879 – 1883 г. над Перу и Боливия, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу, като отнеме излаза на Боливия на море.

През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.

В началото на 20 век в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937 – 1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е, че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.

През втората половина на 60-те години на 20 век се прави опит за сериозна аграрна реформа.

През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. През септември 1973 г. е проведен кървав военен преврат, спонсориран и задкулисно ръководен от ЦРУ. През следващите 16 години чилийският народ е управляван от военната хунта начело с ген. Пиночет.

През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.

На 27 февруари 2010 година земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърси Чили, с епицентър близо до град Консепсион в Тихи океан.

Снимка на герб Педро де Валдивия , завоевател на Чили Бернардо О'Хигинс , Либертадор и Върховният директор на Чили

Държавно устройство

Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Парламентът е двукамарен – Сенат и Камара на депутатите. Мандатът на президента е бил 6 г., а сега вече е 4 г. На проведените в началото на 2006 година президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на страната е избрана жена – Мишел Бачалет, кандидат на управляващата левица. Мишел Бачалет е първият чилийски президент, който управлява с по-кратък, 4-годишен мандат, в условията на извършени конституционни промени. Тя има повече правомощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили без консултации със Съвета по национална сигурност. Чилийската конституция не позволява президентът да управлява два последователни мандата. В началото на 2010 година за държавен глава е избран нейният опонент Себастиан Пинйера. Той е бизнесмен, политик, бивш сенатор и лидер на „Коалиция за промяна“. През 2014 г. преизбират Бачалет, чийто мандат приключи Март 2018 г., като на избрите в края на 2017 г., Себастиан Пинйера бива избран отново.

Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират директно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати – единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на малки партии в парламента.

Сенатът има 48 членове, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатори, 9 са така наречените „институционални“, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи един бивш министър и един бивш ректор на университет. Върховният съд назначава двама бивши съдии и един директор на сметната палата, четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат, както избираемите от 8 г. Бившият президент Едуардо Фрай (1994 – 2000) е назначен за сенатор с доживотен мандат. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението.

Върховния съд се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите биват предлагани от Върховния съд и се назначават от президента с доживотен мандат.

Съдебната палата в Сантяго В Паласио де Ла Монеда в центъра на Сантяго

Административно деление

Територията на Чили е разделена административно на 15 региона, всеки от които се управлява от интендант, назначен от президента. Регионът се разделя на провинции под ръководството на губернатор, също назначаван от президента. От своя страна, всеки Регион е разделен на Провинции, които пък са съвкъпност от отделни Комуни, всяка със собствен кмет и съветници, избирани от жителите.

Всеки регион се означава с име и римско число, от север на юг. Прието е да се използва номерацията вместо името. Единственото изключение е регионът на столицата Сантяго, които се означава с RM, или Region Metropolitana.

През 2005 година, чилийският конгрес гласува реформа, с която се въвеждат 2 нови региона – един на север, с център гр. Арика, и един на юг около гр. Валдивия (известен и като Регионът на реките). Номерирани съответно XIV и XV, и двата региона нарушават реда на номерация от север на юг.

Част от територията на Чили са Великденските острови, административно прилежащи към V-ти регион на Валпараисо, където освен тях са включени и островите Sala y Gomez, San Felix и San Ambrosio, а така също и архипелага Хуан Фернандез съставен от островите Александър Селкирк, Робинзон Крузо и Санта Клара.

Чили има гео-политически и териториални претенции, и към част от територията на Антарктика. Тази територия административно е представена като провинциия Антарктика Чилена, част от XII-ти рагион обявена за такава на 11 юли 1961 г. Територията е заключена между 53° и 90° западна дължина, и от 60° южна широчина до Южния полюс. Повечето държави не признават претенциите на Чили над тази територия. Антарктика няма постоянно население, заради което няма гражданство и правителство, опеката на континента е искана от отделни държави, но не им е предоставена. Въпреки това, Аржентина и Обединеното Kралство смятат част от Антарктика Чилиена за своя земя, а по времето на разширяването на териториалните претенции на Чили там, Япония също заявяват претенциите си над нея.

Aрика Сантяго

География

Северната част на Чили е пустиня. Там се намира най-сухото място на земята – Пустинята Атакама. Там има места, в които в продължение на векове не е капвала и капка дъжд. В същото време в други райони на пустинята кратки зимни дъждове извикват пролетта с невероятен взрив от цветя – феномен, известен като цъфтящата пустиня.

Езерото Чунгара отново в северната част на страната, на 189 км от град Арика, на височина 4517 м над морското равнище, е най-високото планинско езеро на планетата.

Лунната долина, разположена между град Калама и Сан Педро де Атакама, е единственото място на планетата, което много напомня на лунен пейзаж.

А Чилийската Патагония е екологично най-чистото място на планетата.

Най-високият в света постоянно действащ вулкан – 6064 м – Вулканът Уалятири, се намира в близост до селището Чапикиня.

Великденските острови са от най-отдалечените кътчета на планетата. Всъщност това е един остров на 2500 км от най-близкото населено и обитаемо място.

кулите Пайне Ледник Грей

Природа

Северната част на Чили е пустиня. Там се намира най-сухото място на земята – Пустинята Атакама. Там има места, в които в продължение на векове не е капвала и капка дъжд. В същото време в други райони на пустинята кратки зимни дъждове извикват пролетта с невероятен взрив от цветя – феномен, известен като цъфтящата пустиня.

Езерото Чунгара отново в северната част на страната, на 189 км от град Арика, на височина 4517 м над морското равнище, е най-високото планинско езеро на планетата.

Лунната долина, разположена между град Калама и Сан Педро де Атакама, е единственото място на планетата, което много напомня на лунен пейзаж.

А Чилийската Патагония е екологично най-чистото място на планетата.

Най-високият в света постоянно действащ вулкан – 6064 м – Вулканът Уалятири, се намира в близост до селището Чапикиня.

Великденските острови са от най-отдалечените кътчета на планетата. Всъщност това е един остров на 2500 км от най-близкото населено и обитаемо място.

вулканът Осорно Лунна долина, Атакама