Аржентина

Характеристика

Аржентина е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

Простира се на площ от 2 777 410 km2 и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка и най-голямата испанкоговоряща нация в света. Населението и възлиза на около 42 046 118 души. В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите: мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.

Снимка на знаме

История

В древността земите на Аржентина са били населявани от индиански племена.

Испанските конкистадори ги завоюват в първата половина на 16 век. Едри земевладелци постепенно усвояват страната, използвайки робски труд.

След войната за независимост на 9 юли 1816 г. са провъзгласени Съединените щати на Ла Плата, които през 1926 г. се преобразуват във Федерална република Аржентина. Вътрешните борби между оформилите се кланове на олигарси водят до серия от преврати и контрапреврати. От 1930 г. страната се управлява главно от военни.

Най-известният президент е Хуан Перон, който е на власт (от 1946 до 1955 г.), популярен сред работническата класа и сред бедните аржентинци. Мнозина определят неговото управление като диктатура, защото той потушава всякакво противостоене. Режимът му се смята за типичен представител на каудилизма – латиноамерикански политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура. Емблематично лице на неговото управление става съпругата на Перон – Ева Дуарте, влязла в историята като закрилницата на безризите Евита. Популизмът, площадните изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския фашизъм и германския нацизъм затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението перонизъм. Факт е, че основаната от Перон Хустисиалистка партия (Партия на справедливостта) и до днес е по-популярна като Перонистката партия. Перон е свален от поредния военен преврат, скоро след като жена му Евита умира от рак през 1955 г. Военни управляват Аржентина (от 1955 до 1958 г.) и (от 1966 до 1973 г.). След провала на военните във властта Перон е поканен да се върне от емиграция и отново да оглави страната. Той се задържа на власт едва няколко месеца и през 1974 г. умира, след като се простудява при една своя реч от балкона на президентския дворец Каса Росада.

Президент става новата му съпруга – Мария Естела Мартинес де Перон. Управлението е белязано с икономически хаос и дълбока корупция и приключва с поредния военен преврат през 1976 г. Този военен режим, който управлява страната (от 1976 до 1983 г.), е един от най-кървавите в историята не само на Аржентина, но и на цяла Латинска Америка, измъчва и екзекутира много аржентински граждани без съд, избити и безследно изчезнали са около 30 000 негови противници. Военната хунта предприема през 1982 г. опит за въоръжено завземане на Фолклендските (Малвинските) острови, които се водят британско владение, въпреки че са до бреговете на Аржентина. Войната с Великобритания завършва с поражение за Аржентина и това до голяма степен провокира падането на хунтата. След като властта на военните пада през 1983 г., Аржентина се връща към демократичното си управление, но е разкъсвана от икономически проблеми. В началото на новия век Аржентина продължава да се опитва да съживи икономиката си.

Едно от условията на мирния преход и оттгелянето на армията от властта е т.нар. „закон за последната точка“, който гарантира на военните, че няма да бъдат преследвани за извършеното по време на управлението им.

Законът предизвиква негодуванието на близките на жертвите. Разраства се „Движението на майките от площад Май“ – организация на майки и роднини на „безследно изчезнали“, които всеки вторник демонстрират пред президентския дворец в Буенос Айрес с искане да се изясни съдбата на близките им и да се накажат виновниците за убийствата и репресиите.

На 22 ноември 2015 г. след равенство в първия тур на президентските избори на 25 октомври, Маурисио Макри спечели първото гласуване в историята на Аржентина, побеждавайки кандидата за фронт за победата Даниел Скиоли и e избран за президент. Макри е първият демократично избран нерадикален или перонов президент от 1916 г. Той встъпва в длъжност на 10 декември 2015 г. През април 2016 г. правителството на Макри въведе мерки за икономии, предназначени да се справят с инфлацията и публичните дефицити.

Снимка на герб

Държавно устройство

Федеративна република от 1853 г., начело с президент, избиран за 4 години. Законодателният орган е Национален конгрес, състоящ се от Сенат (72 членове) и Палата на депутатите (257 членове). Всеки две години палатата на депутатите се обновява, а сенатът – 1/3. Изпълнителната власт – президент и правителство, начело с министър-координатор.

Хуан Доминго Перон

Административно деление

Аржентина е федерация от двадесет и три провинции и един автономен град, Буенос Айрес. Провинциите са разделени за административни цели на департаменти и общини, с изключение на провинция Буенос Айрес, която е разделена на части. Град Буенос Айрес е разделен на общини.

Провинциите притежават цялата власт, която са избрали да не делегират на федералното правителство. Те трябва да са представителни републики и не трябва да противоречат на Конституцията. Освен това те са напълно автономни: те създават собствено конституции, свободно да организират своите местни власти, и притежават и управляват своите физически и финансови ресурси. Някои провинции имат двукамарни законодателства, докато други имат еднокамарни законодателства.

По време на войната за независимост главните градове и околните им околности стават провинции, въпреки намесата на техните кабилдоси. Анархията на годината XX завърши този процес, оформяйки първоначалните тринадесет провинции. Юхуй се отдели от Салта през 1834 г. и тринадесетте провинции станаха на четиринадесет. След отцепването на областта в продължение на десетилетие, Буенос Айрес е приел 1853 Конституцията на Аржентина през 1861 г., и е направена федерална територия през 1880 г.

Закон от 1862 г., определен за национални територии под федералния контрол, но извън границите на провинциите. През 1884 г. те служат като основа за създаването на провинции: Мисион, Формоза, Чако, Ла Пампа, Неукен, Рио Негро, Чубут, Санта Круз и Огнена земя. В споразумението за спор граница с Чили през 1900 г. е създаден на националната територия на Los Andes; земите му са включени в Хухуй, Салта и Катамарка през 1943 г. Ла Пампа и Чако стават провинции през 1951 г. Мисьонес прави това през 1953 г. и Формоза, Неукен, Рио Негро, Чубути Санта Круз през 1955 г. Последната национална територия, Огнена земя, стана Tierra del Fuego, Antartida e Islas del Atlantico Sur Province през 1990 г.

Карта на Административно деление

География

Аржентина е разположена в югоизточната част на Южна Америка. На полуостров Валдес се намира най-ниската точка на континента (35 m н.в.) Аржентина владее малки острови и източната част на остров Огнена земя. Релефът на страната е предимно равнинен, зает от обширната Лаплатска низина, която включва Гран Чако, Ентрериос и Пампата. Хълмистата равнина Гран Чако е покрита с редки гори, обширни пасища, блата и мочурища. Ентрериос е плодородната низина между реките Парагвай и Уругвай. Пампата заема южната част на Лаплатската низина. Тук е и столицата Буенос Айрес. На юг е разположено полупустинното плато Патагония. Западните части на Аржентина до границата с Чили са заети от планинските вериги на Андите с най-висока точка връх Аконкагуа (6960 m), който е втори по височина континентален връх след Еверест.

В по-голямата част от Аржентина преобладават умерени температурни условия, с изключение на малки тропически райони на североизток и субтропичния Чако на север. В Буенос Айрес температурите варират между 20 и 30°С през януари и от 8 до 15°С през юли. В Мендоса, в предпланинските райони на Андите на запад средната температура варира между 16 и 32°С през януари и от 2 до 15°С през юли. Значително по-високи температури преобладават около Тропика на Козирога на север, където достигат до 45°С. По високите части на Андите, Патагония и Тиера дел Фуего обикновено е студено. В западната част на Патагония температурите през зимата са средно около 0°С. В повечето области по атлантическото крайбрежие обаче океанът оказва смекчаващо въздействие върху температурите.Валежите в Аржентина са характерни с големите си регионални различия. Повече от 1520 mm дъждове падат годишно в най-северните части на страната, но климатът постепенно става по-сух на юг и запад. В района на Буенос Айрес годишните валежи са около 950 mm. В района на Мендоса показателите са 170 mm.

Повечето от реките в Аржентина се вливат в Атлантическия океан. Трите реки – Парана, Парагвай и Уругвай текат главно на юг, като формират основната речна система в Южна Америка. Река Парагвай се влива в р. Парана северно от гр. Кориентес в Аржентина. След това р. Парана продължава течението си на юг и изток до Буенос Айрес, където с влива в р. Уругвай, формирайки голямата река Рио де ла Плата. Този естуар, който носи водите на тези реки до Атлантическия океан, образува част от аржентинската граница с Уругвай.Рио Саладо в Чако, Северна Аржентина и Рио Негро в Патагония. В района между Рио Саладо и Рио Колорадо и в Чако някои големи реки изчезват погълнати от тресавища и блата.На юг аржентинският езерен район се простира от Андите до Патагонското плато. Този популярен курортен район е известен с многото езера, гъсти вечнозелени гори, които се простират на фона на заснежените планини и ледници. Едно от най-големите езера е Нахуел Хуапи в Северна Патагония. Езерото и околната територия формират националния парк Нахуел Хуапи. Други езера в района са езерото Буенос Айрес, което е на границата между Аржентина и Чили и езерата Виедма и Аржентино, които се захранват с вода от топящи се глетчери. Езерният район привлича посетители както през лятото, така и през зимата за зимни спортове.

Традиционното богатство на Аржентина се намира в обширните пампаси, които се използват за екстензивни пасища и отглеждане на едногодишни и зърнени култури. Освен това аржентинските дървесни запаси и минерални ресурси, особено морските залежи от нефт и природен газ придобиват все по-нарастващо значение. Полезните изкопаеми от икономическо значение са олово, цинк, калай, мед, желязна руда, магнезий, уран и сребро.

Южна Америка

Растителност и животински свят

Характерната за Аржентина растителност се променя с изменението на климата и географските региони в страната. За топлата и влажна североизточна част на страната са е характерна тропическата растителност, включително дървета като палми, палисандър, бакаутово дърво, почти всички видове люлякови храсти и някои ендемити. В пампасите растителните видове са предимно тревисти. Дърветата, с изключение на някои сухолюбиви разновидности на евкалиптовото дърво, сирийската смокиня и акацията, практически не виреят както в този район, така и в по-голямата част от Патагония. Основните растителни видове в Патагония са билки, храсти, треви и ниска полухрастовидна растителност. В предпланинските райони на Андите в Патагония и в части от Тиера дел Фуего открояващо се място във флората намират иглолистни видове, като ела, кипарис, бор и кедър. В сухите райони на Андите в северозападна Аржентина преобладават кактуси и други трънливи растения.

Животинският свят в Аржентина е по-богат и разнообразен в северната част на страната. Тук представители на бозайниците са: множество видове маймуни, ягуари, пуми, оцелоти, мравояди, тапири, диви свине и миещи мечки. Характерни за района птици са фламинго, почти всички видове колибри и папагали. Пампасите са обитавани от: броненосци, лисици, бялки, диви котки, зайци, американски щрауси (рии), ястреби, соколи, чапли, дъждосвирци и яребици. Някои от тези животни се срещат също и в Патагония. Студените райони на Андите са обитавани от лами, викуни, алпаки и кондори. Риба изобилства в крайбрежните води, езерата и реките.

броненосец Аржентина кондор